22.06.2016 г., 21:02

Полет във Вечност

469 0 1

С толкова небета се простих
и с толкова морета от небрежност.
Сега не искам повече от миг - 
да върна пак красивата надежда.

 

Да вдишам в мен мечтите от цветя,
а теб да милвам в полета от нежност.
И отново аз ще мога да летя
след всичките пропуснати летежи.

 

С толкова небета се простих
и с толкова морета от небрежност.
Затуй те пазя в звънкия си стих -
да мога тъй да полетя във Вечност!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ефирно!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...