Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
13.07.2008 г., 8:15 ч.

Полети 

  Поезия » Друга
853 0 15
Прибърза ли, момиче? От какво
са черните немирства под очите.
Преглъща ли безсъние – крило
на земната си нужда да обичаш...

Нарами ли си болките? Нали
прогаря самотата си с цигара.
Под белезите никнеха сълзи.
Но вятърът ги бра. И ги разряза.

Изпи ли си горчилката? Сами
над чашата ти капаха бездумия.
Омесени са с крясък. Не личи,
че Тихото ръцете ти прежуря,

че погледът ти става пепелив
от дългото протягане за сбогом.
Върни си го обратно. И мълчи.
Това от бездихание го можеш.

Прехапвай си душата. Чак до кръв.
Заший я под дюшека. Да не бяга.
Примамвай я със Светло – жива стръв.
Но шевовете стягай... здраво стягай!

Прибърза ли... Забрави ли защо
в далечното се врича. И го гони.
Отсичай си сакатото крило.
А после го накъсай. Като спомен.

© Ружа Матеева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ех, Ружа...
    Каква поезия!
  • Аплодисменти за чудесния стих!!!
  • Разкъсващо, образно, силно.
    Поздравления!
  • Чета, чета и пак чета... неописуемо добра си!
  • "от дългото протягане за сбогом.
    Върни си го обратно. И мълчи.
    Това от бездихание го можеш."


    И ти го можеш... Не знаеш как бъркаш надълбоко в душата! Поздрав, Руже!
  • !!!Без коментар
    Поздрави!!!
  • Аплодисменти!!!
  • Прехапвай си душата. Чак до кръв.
    Заший я под дюшека. Да не бяга.
    Примамвай я със Светло – жива стръв.
    Но шевовете стягай... здраво стягай!

    Поклон, Ружа!!! Други думи са излишни...
    С обич!
  • Наистина ме развълнува,обичам разтърсващо-тъжните стихове.
    Поздрави!
  • Браво! Страхотни анжабмани!
  • "Отсичай си сакатото крило.
    А после го накъсай. Като спомен."

    Неверието -уж за малко бе дошло,
    а пък остана и не иска да си тръгне.
    Ще го изритам. И с едното си крило
    ще литна със последната си дързост...
  • хубаво...хубаво...хубаво...
    прекрасна поезия...с обич, Руже.
  • И мен ме отсече, от раз!!!
    Аплодисменти, Ружа!
  • …и ако някой те похули отстрани,
    виж в думите му, порива на свободата.
    Душата ти е безсловесна…и блести,
    сред множеството черни перли... безтегловна.

  • Вълшебство, макар и малко тъжно!!!Но и оптимистично в същото време!!!
    Поздравления -прекрасен стих!!!
Предложения
: ??:??