Полети
Прибърза ли, момиче? От какво
са черните немирства под очите.
Преглъща ли безсъние – крило
на земната си нужда да обичаш...
Нарами ли си болките? Нали
прогаря самотата си с цигара.
Под белезите никнеха сълзи.
Но вятърът ги бра. И ги разряза.
Изпи ли си горчилката? Сами
над чашата ти капаха бездумия.
Омесени са с крясък. Не личи,
че Тихото ръцете ти прежуря,
че погледът ти става пепелив
от дългото протягане за сбогом.
Върни си го обратно. И мълчи.
Това от бездихание го можеш.
Прехапвай си душата. Чак до кръв.
Заший я под дюшека. Да не бяга.
Примамвай я със Светло – жива стръв.
Но шевовете стягай... здраво стягай!
Прибърза ли... Забрави ли защо
в далечното се врича. И го гони.
Отсичай си сакатото крило.
А после го накъсай. Като спомен.
са черните немирства под очите.
Преглъща ли безсъние – крило
на земната си нужда да обичаш...
Нарами ли си болките? Нали
прогаря самотата си с цигара.
Под белезите никнеха сълзи.
Но вятърът ги бра. И ги разряза.
Изпи ли си горчилката? Сами
над чашата ти капаха бездумия.
Омесени са с крясък. Не личи,
че Тихото ръцете ти прежуря,
че погледът ти става пепелив
от дългото протягане за сбогом.
Върни си го обратно. И мълчи.
Това от бездихание го можеш.
Прехапвай си душата. Чак до кръв.
Заший я под дюшека. Да не бяга.
Примамвай я със Светло – жива стръв.
Но шевовете стягай... здраво стягай!
Прибърза ли... Забрави ли защо
в далечното се врича. И го гони.
Отсичай си сакатото крило.
А после го накъсай. Като спомен.
© Ружа Матеева All rights reserved.
