Лирика нежна до сърцето ми стигна
и като лъч прониза душата ми тъмна.
Любов, болка, надежди, страхове,
цветове от други светове...
Картини неясни и толкоз познати,
мечти празни, фрази крилати,
мост от желания сам си строя
и картина рисувам с безцветна боя...
Обръщам живота като часовник от пясък,
а в очите ми сила има и блясък,
и страста се надига, къса вериги,
разбива стени, залива диги...
И така съм отнесен от твоя чар,
искрицата вече направи пожар,
и като прекрасно и дивно видение
ще пия от теб, мое Вдъхновение...
А ти стоиш прекрасна и далечна
и не подозираш, че вече съм те срещал,
а аз в мечтите с теб отдавна живея
и под Луната танцувам и ти пея,
разказвам ти приказки и чудеса ти показвам,
от плода на греха с устни ти подавам...
Ела, принцесо, ръката си нежна протегни,
ела и сърцето ми с нея вземи...
Да, аз отдавна те търся и чакам
и душата, и тялото, всичко ти давам,
всичко, що имам, в краката ти слагам...
и гледам те с жадни очи,
вземи го или го стъпчи...
© ЪЪЪ ------- Всички права запазени