Лирика нежна до сърцето ми стигна
и като лъч прониза душата ми тъмна.
Любов, болка, надежди, страхове,
цветове от други светове...
Картини неясни и толкоз познати,
мечти празни, фрази крилати,
мост от желания сам си строя
и картина рисувам с безцветна боя...
Обръщам живота като часовник от пясък,
а в очите ми сила има и блясък,
и страста се надига, къса вериги,
разбива стени, залива диги... ...