Полето на поета
Поетът търсеше и търсеше безспир,
не сложи край на своята надежда.
Помогнаха му небесата в пир
и мълнията, тъй блестящо нежна.
Поетът пореше вълни потайни
и мяташе огромни думи,
сечейки врагове незнайни,
приплъзвайки безбрежни глуми.
Усещаше, че има сила,
макар и в болки и захлас,
да види през полето мило
безумния и мъчен глас.
Поетът скиташе се грозно
и скита се до днес така.
Посланието му е нежно
във нежната му сирота.
не сложи край на своята надежда.
Помогнаха му небесата в пир
и мълнията, тъй блестящо нежна.
Поетът пореше вълни потайни
и мяташе огромни думи,
сечейки врагове незнайни,
приплъзвайки безбрежни глуми.
Усещаше, че има сила,
макар и в болки и захлас,
да види през полето мило
безумния и мъчен глас.
Поетът скиташе се грозно
и скита се до днес така.
Посланието му е нежно
във нежната му сирота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
