niko_niko (Нико Ников)
198 331
23.11.2008 г., 13:08 ч.

Полето на поета 

  Поезия » Философска
492 0 5
Поетът търсеше и търсеше безспир,
не сложи край на своята надежда.
Помогнаха му небесата в пир
и мълнията, тъй блестящо нежна.

Поетът пореше вълни потайни
и мяташе огромни думи,
сечейки врагове незнайни,
приплъзвайки безбрежни глуми.

Усещаше, че има сила,
макар и в болки и захлас,
да види през полето мило
безумния и мъчен глас.

Поетът скиташе се грозно
и скита се до днес така.
Посланието му е нежно
във нежната му сирота.

© Нико Ников Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??