2.06.2021 г., 17:48  

Полетът на Гошко

1.8K 7 30

И в това, дъждовно лято,

Гошко, бързо се реши

да пътува в необята 

към далечните звезди!

 

Почна щанги да тренира

и да бяга сутрин крос.

Да поглъща тъмна бира

със запушения нос!

 

Бързо, мускули натрупа,

и доби голям кураж!

Две момичета натупа,

както бе до тях на плаж!

 

Сам, направи си ракета

от картон и мукава.

Купи си - пакет спагети

и буркан тахан халва.

 

Даже, сложи си ваксини,

но... на лявата ръка!

Взе си - Чао с Кака Мими

и в четвъртък сутринта 

 

стана рано - със петлите,

и със маска на очи,

той потегли към звездите

и далечните земи!

 

Бързо, мина край Луната,

във ръката със компас.

Каза - Сбогом на Земята

и запъти се към Марс!

 

Но, в небето край Венера 

падна синкава мъгла.

И сред тази - атмосфера,

дъжд веднага заваля!

 

Гошко, бързо се намокри

от Венериния дъжд!

Даже, шортите подмокри,

но нали бе малък мъж,

 

и за миг  -  не се отказа

към звездите да лети!

Бе достигнал втора база

и реши да продължи!

 

Той, от люка се протегна,

и с ръцете си навън

сам - чадъра си разтегна

над ракетата отвън!

 

В този миг - яви се Тати!

Той го хвана за врата

и го дръпна през вратата,

като някаква торба!

 

Вкара го, направо вкъщи,

и му пусна климатик.

Цяла вечер, му се мръщи

и показа му плесник!

 

Но пък Гошко, бе доволен!

Той успя да полети!

Към далечни хоризонти

и красивите звезди!

 

 

Юри

Йовев

Юни

2021 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

3 място

Коментари

Коментари

  • Малката Мис, това стихотворение е прочетено вече на десетки деца. За разлика от Вас (никъде не казвате, че Ви харесва) дечицата много го харесват и никъде не намират двусмислици! Те са единствено в главите на възрастните читатели. Опитайте и Вие, прочетете стихотворението на някое малко дете и го попитайте след това, дали го харесва и дали вижда нещо нередно в него.
    Поздрави!
  • Стихотворението и дискусията около него ми напомнят дядо ми, който ме беше научил да пея "Минавам по моста и гледам в дола..." докато ходех на детска градина. И не можех да разбера защо възрастните се смеят и смущават толкова. А тук "двусмислията" определено са преднамерени, някак си не е честно към децата.
  • Айде да се спрете, освен ако не помагате на автора да се развие. Т.е. аргументираната критика, каквато смятам, че отправих аз е полезна. Може автора да чуе или не, може да чуят други автори и да им е полезно. Дори не обърнах внимание на "тъмна бира", бях доста внимателна, повече нямам какво да добавя за самата творба. По отношение на спама, който се излива. Той не е от полза за конкурса, защото това не е ФБ. Оценяването е по брой гласове и не го определя алгоритъм като най-четено/коментирано.Това просто за сведение. И последно, щом съм го оставила има причина. В следващото предизвикателство няма да съм толкова либерална, защото виждам, че всички го искате. И сте прави. Не може един да чете внимателно темата и да се съобразява с всичко, а друг да опитва да прескочи някое от изискванията. Само с ПР не става. Ще се случи някой ден, по-слаб стих да спечели заради популярността на автора и не знам как ще се чувства победител, ако има по-добри, но не стигнали до читателите.
  • Ася, Наде, никой не може да ми отнеме самочувствието, че мога да пиша детска поезия. Съвместната ни детска книжка с Блу, е любима на стотици деца! 😊 Критикарите винаги ще ги има, и аз винаги ще си разплитам чорапите от яд! 😊
  • Разбирам и оценявам нещата, които никога не си казвал, Ив. Ще ги запомня неофициално, както много други казани досега.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...