13.07.2008 г., 7:36

Политическо убежище

709 1 4
Политическо убежище

Горд на празен перон,
чакам пъкъл експрес,
резервация в тринадесети вагон,
място - шестотин шестдесет и шест.

Багаж - бутилка алкохол,
кондуктор - сатаната,
посреща ме с рокендрол,
билета ми дупчи с рогата.

Сбогом, благи овце,
сбогом, светци коварни,
катранът сина си зове,
политическо убежище от лиги банални.

А на всички дръзки другари
с крила на ангели адски,
високо над стадата заспали,
САЛЮТ И ПОЗДРАВИ БРАТСКИ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За някой това е злокобно, за други ежедневие...чия ръка разпределя местата в купето не знам само...
  • Казвам ти-върха си!Много добро!
  • Алекс, много оригинален стих, но...боли ме за теб, какви експреси очакваш...животът е пред нас, приятелю, колкото и банално да звучи! Сигурна съм, че е временно състояние. На кой ли не се случва. Изпращам ти усмивки!
  • Ако и да не знам автора...бих те познала - специфичен почерк!!!
    Индивидуален в изказа!!!
    Поздравления!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...