Поливам незабравките в очите,
без време няма да изсъхнат.
С криле дарявам порива да литне -
жар-птица към простор без дъно...
С дъха си сгрявам вярата да живне.
Без нея знам - не съм честита.
Стихия - любовта ми чак прелива -
река, излязла от корито...
© Вилдан Сефер Всички права запазени
Честита да си, Феичке!