Katriona (Кети Рашева)
122 7684
14.06.2011 г., 21:20 ч.

Полонеза номер шест 

  Поезия » Любовна
1228 0 31

Завърнаха се светлите ми дни -

каквото е било, е отлетяло.

Но не така е писано, уви,

щом всичко се започва отначало:

 

Жената в мен е разпната на кръста,

положиха ù трънния венец.

Преровил ми душата с кални пръсти,

пак някой гад се прави на светец

 

и с мръсна длан устата ми запушва -

дано те погреба неназован.

А аз будувам, полонези слушам

и всяка нота казва се Иван.

 

И все сънувам в някой свят отвъден

как ще закрачиш слънчево до мен.

И няма смърт, и светло ще ни бъде

с безсмъртните акорди на Шопен!

 

© Кети Рашева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??