Полонеза номер шест
Завърнаха се светлите ми дни -
каквото е било, е отлетяло.
Но не така е писано, уви,
щом всичко се започва отначало:
Жената в мен е разпната на кръста,
положиха ù трънния венец.
Преровил ми душата с кални пръсти,
пак някой гад се прави на светец
и с мръсна длан устата ми запушва -
дано те погреба неназован.
А аз будувам, полонези слушам
и всяка нота казва се Иван.
И все сънувам в някой свят отвъден
как ще закрачиш слънчево до мен.
И няма смърт, и светло ще ни бъде
с безсмъртните акорди на Шопен!
© Кети Рашева All rights reserved.
