Katriona (Кети Рашева)
122 7684
Jun 14, 2011, 9:20 PM

Полонеза номер шест 

  Poetry » Love
1225 0 31

Завърнаха се светлите ми дни -

каквото е било, е отлетяло.

Но не така е писано, уви,

щом всичко се започва отначало:

 

Жената в мен е разпната на кръста,

положиха ù трънния венец.

Преровил ми душата с кални пръсти,

пак някой гад се прави на светец

 

и с мръсна длан устата ми запушва -

дано те погреба неназован.

А аз будувам, полонези слушам

и всяка нота казва се Иван.

 

И все сънувам в някой свят отвъден

как ще закрачиш слънчево до мен.

И няма смърт, и светло ще ни бъде

с безсмъртните акорди на Шопен!

 

© Кети Рашева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??