31.08.2007 г., 18:33

ПОЛОВИН ЖИВОТ

1.3K 0 3
            Половин живот
                                         

Безценното в ръцете ти оставих.
Изгубеното, сама намерих го за теб.
Несъществуващото го създадох.
Умирах и живях, но все за теб.
И мъртвото с целувка съживих,
и лошото заради тебе умъртвявах.
Непростимото стотици пъти го простих.
Умирах и живях, но твоя все оставах.

Половин живот на тебе подарих,
раздадох се докрай, бях себе си предала,
а ти, безценното до вчера, днес смени
за някаква трохичка обич закъсняла.
Че се забравя миналото, се надявам,
че все някой утре пак ще ме прегърне.
Но АЗ половин живот зад себе си оставям,
а него... НЯМА вече кой да ми го върне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Пиф Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо това се случва с всички жени? Наивници ли сме или просто мъжете не могат да обичат?
    Стиховете са чудесни!
    Дано да намериш този, който да те направи щастлива!
  • Много истинско!!!
  • Де да можех да ти върна изгубеното...Натъжи ме Но това е красива тъга...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...