Често в сънищата си танцувам.
С червена рокля като пламък.
А другият е само блян, без образ.
Като нота. Като морзов знак е кратък.
Прелитам хиляди пространства.
От танца ставам песен.
После нота.
Ставам морзов знак -
накъсан, кратък....
Ставам блян и давам образ.
И танцувам с него - половина
--------------------------
а другата е слънчевият блясък!
© Слава Костадинова Всички права запазени