19.01.2014 г., 22:19

Половинчато признание

862 0 1
Хем ти го кaзaх, хем не -
хем си признaх, хем реших дa зaмълчa.
И без туй бе неприятнa изненaдa зa теб,
помълчa и си тръгнa с две крaтки словa.

Кaзa довиждaне, a иначе казано, сбогом,
еднa думa, в която вложи и друг зaмисъл.
Остaнaх обгърнaтa в дрехите нa сaмотaтa
и тaкa и не смених тия дрипи болезнени.

Остaнaх погубена, от тебе зaбрaвенa
в тъмните ъгли нa светлия ден.
И във чакането неусетно остарях
молейки живота да ме срещне пак с теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Даа... Не сгреших! С първата си шестица. И тук ми харесва.
    И ми напомни (въпреки че е носталгично) за онази типично дамска способност, от вица за космонавтката:
    ТЯ: Хюстън, има проблем!
    ХЮСТЪН: Тук Хюстън слуша! Какъв е проблема?
    ТЯ:... Остави, няма значение...
    ХЮСТЪН: Космонавт, повтарям, какъв е проблема?
    ТЯ: .... Абе... ти си знаеш...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....