27.06.2022 г., 7:04

Полски мак

1.1K 2 0

Полета спокойни, о някога бойни

Колко юнаци във вас легнаха,

и във вечността сладко заспаха? 

За какво те умряха? 

 

Полета безкрайни, полета страдални

Вий общ гроб сте на витязи незнайни,

място на гибел и съдби пропиляни,

но защо сте тъй чудни, омайни? 

 

Красотата ваша, тъй дивна, поля, 

не иде ни от залез, ни от зора,

нито хладният бриз и мъглата,

а от простичко полско цветче - макът. 

 

Китен, червен килим от цветя,

се стеле по безкрайни поля,

и се влива към вечността

като кръвта на тез, що презряха смъртта. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Йоцов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...