6.03.2016 г., 20:45

Полуживот

856 1 10

ПОЛУ-ЖИВОТ

 

Полу-любов, полу-омраза

и някакъв полу-живот,

пълзи из вените зараза

и леденее като гроб...

 

От нийде никаква утеха,

народът оскотял мълчи

и омерзени от разрухата -

виновно свеждаме очи...

 

Осиротели терминали

изпращат нашите деца,

жадуваща да ги погали –

угасва майчина ръка!

 

Превърнали сме се във роби

на шепа нагли подлеци,

и дреме онзи дух свободен -

духът на нашите предци!

 

Срамувам се!

А Ти???

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Попов Всички права запазени

Провокирано от отминалия Национален празник...

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...