6.03.2016 г., 20:45

Полуживот

852 1 10

ПОЛУ-ЖИВОТ

 

Полу-любов, полу-омраза

и някакъв полу-живот,

пълзи из вените зараза

и леденее като гроб...

 

От нийде никаква утеха,

народът оскотял мълчи

и омерзени от разрухата -

виновно свеждаме очи...

 

Осиротели терминали

изпращат нашите деца,

жадуваща да ги погали –

угасва майчина ръка!

 

Превърнали сме се във роби

на шепа нагли подлеци,

и дреме онзи дух свободен -

духът на нашите предци!

 

Срамувам се!

А Ти???

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Попов Всички права запазени

Провокирано от отминалия Национален празник...

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...