6.03.2016 г., 20:45 ч.

Полуживот 

  Поезия » Гражданска
627 1 10

ПОЛУ-ЖИВОТ

 

Полу-любов, полу-омраза

и някакъв полу-живот,

пълзи из вените зараза

и леденее като гроб...

 

От нийде никаква утеха,

народът оскотял мълчи

и омерзени от разрухата -

виновно свеждаме очи...

 

Осиротели терминали

изпращат нашите деца,

жадуваща да ги погали –

угасва майчина ръка!

 

Превърнали сме се във роби

на шепа нагли подлеци,

и дреме онзи дух свободен -

духът на нашите предци!

 

Срамувам се!

А Ти???

© Любомир Попов Всички права запазени

Провокирано от отминалия Национален празник...

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз...
  • Срамувам си!
  • Едни мълчат (народът), други бягат (децата).
    Много малко ще останат...
  • Чудя се, как ли биха реагирали дедите ни, ако им се даде възможност да видят, на какво е заприличала Родината, за която даваха живота си! Много силна творба! Адмирации!
  • Сърдечно Ви благодаря!
  • Припомни ми една студентска песничка:
    "Полу-любов и полу-пиене, полу-умора и полу-пот.
    Полу-култура и полу-криене. И въобще полу-живот!
    Полузаровени във тая измъчена земя без край.
    И днес и утре и до края защото няма полу- край"

    А иначе ... И аз се срамувам. Но керванът си върви...
  • И аз...
  • Брех... Приятно е да те видя и в тази светлина.
    Добра работа - потуп от мен
  • Така си е!
  • И аз се срамувам, Любомире, но народ трудно се самоорганизира, особено, когато всички потенциални и действащи негови водачи са платени слуги на властта. Тя далновидно се е погрижила да сме като войноците на Самуил, но дори и еднооки водачи не ни е оставила. Ботев е отразил гениално тази ситуация в стихотворението си "Елегия" - една непреходна творба. Поздравявам те за хубавия ти поетичен текст и за доблестната гражданска позиция!
Предложения
: ??:??