6 mar 2016, 20:45

Полуживот

  Poesía » Civil
853 1 10

ПОЛУ-ЖИВОТ

 

Полу-любов, полу-омраза

и някакъв полу-живот,

пълзи из вените зараза

и леденее като гроб...

 

От нийде никаква утеха,

народът оскотял мълчи

и омерзени от разрухата -

виновно свеждаме очи...

 

Осиротели терминали

изпращат нашите деца,

жадуваща да ги погали –

угасва майчина ръка!

 

Превърнали сме се във роби

на шепа нагли подлеци,

и дреме онзи дух свободен -

духът на нашите предци!

 

Срамувам се!

А Ти???

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Провокирано от отминалия Национален празник...

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...