Полуживот
ПОЛУ-ЖИВОТ
Полу-любов, полу-омраза
и някакъв полу-живот,
пълзи из вените зараза
и леденее като гроб...
От нийде никаква утеха,
народът оскотял мълчи
и омерзени от разрухата -
виновно свеждаме очи...
Осиротели терминали
изпращат нашите деца,
жадуваща да ги погали –
угасва майчина ръка!
Превърнали сме се във роби
на шепа нагли подлеци,
и дреме онзи дух свободен -
духът на нашите предци!
Срамувам се!
А Ти???
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Попов Все права защищены
