ПОЛУ-ЖИВОТ
Полу-любов, полу-омраза
и някакъв полу-живот,
пълзи из вените зараза
и леденее като гроб...
От нийде никаква утеха,
народът оскотял мълчи
и омерзени от разрухата -
виновно свеждаме очи...
Осиротели терминали
изпращат нашите деца,
жадуваща да ги погали –
угасва майчина ръка!
Превърнали сме се във роби
на шепа нагли подлеци,
и дреме онзи дух свободен -
духът на нашите предци!
Срамувам се!
А Ти???
© Любомир Попов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
