limeruna (Йоана)
565 3355
19.01.2018 г., 10:33 ч.

Полунощ 

  Поезия » Друга
616 3 6

 

Години да привикна към безумие,
години ще ми трябват да се върна. 
Чаровно щастие на севера
и странен бриз при южните разсеяни,
на изтока го чакат със крилете си,
на запад те ги стапят до надежда.
Разлюбват се, разпръснали се хиляди,
остави ме, сънливо пеленаче,
и пак се губя в малки пестеливости
от страх да не изпадна в отчаяние.
Напомняш ми на странен цвят от Смисъла,
роден във рев и сбръчкани реалности,
но няма да те пусна да разнищваш,

разпуква се в цветче приятелство. 

 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса!
  • Страхотно е, Йоана! Поздравления!
  • Красив стих!
  • Много ми хареса! Пази цветчето!
  • Толкова красиво, неочаквано и свежо е всичко в тъканта на този стих. Дарява ме с чувството, че поетичното въображение няма граници. Това е чисто твой патент, Йоана.
    Спомням си, че някой в този сайт те бе нарекъл "поетеса на 21 век". Според мен е прав. Но това означава, че трудно ще бъдеш разбрана от съвременниците си, защото българската поезия, по скромното ми мнение, изостава с цял век!
  • Много приятно настроение струи оттук. Поздрави!
Предложения
: ??:??