Полунощ
Години да привикна към безумие,
години ще ми трябват да се върна.
Чаровно щастие на севера
и странен бриз при южните разсеяни,
на изтока го чакат със крилете си,
на запад те ги стапят до надежда.
Разлюбват се, разпръснали се хиляди,
остави ме, сънливо пеленаче,
и пак се губя в малки пестеливости
от страх да не изпадна в отчаяние.
Напомняш ми на странен цвят от Смисъла,
роден във рев и сбръчкани реалности,
но няма да те пусна да разнищваш,
разпуква се в цветче приятелство.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоана Все права защищены
