Полунощен стих...
засвири нощта
със пръсти от небе
по клавишите звездни
мелодия минорна,
тъжна
късчета малки
от нежност и сълзи
в прозореца се ронят
от миговете бели,
лунни
нечии мисли
приглушено, кротко
по дланта на тишината
моите докосват
с болка
спряло е времето
потулено там, нейде
помежду ни, в очите ми
Вечерницата тихо
плаче
и само… вятърът
безсъниците мрачни
в шепите си топли събрал
нощта към утрото
повлича…
http://www.youtube.com/watch?v=sqxbZq7d86Q
МУЗИКА >>> Secret garden the promise
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
