23.04.2020 г., 0:01

Полунощни гости

1.4K 0 3

 

Издъхна във алени пръски деня,

по небето разля се мастилно петно

и ето с убийство роди се нощта –

изчадие древно, безмилостно, зло.

 

Леден вятър посече тревите

и с жален писък стаи се в листата,

но ето сред мрака изгряха звездите

и плахо проблесна луната.

 

Нейде долу в града полунощния час

отброи звън камбанен и после замря,

а далеч върховете среднощната власт

възвестиха навред с тишина.

 

Но ето гората притихна в уплаха,

из нейните дебри изви се мъгла.

Две сенки пълзяха към вехтата стряха

с безплътни неземни тела.

 

А той лежеше във малката хижа,

сънят не спохождаше морни очи.

Пак беше измъчван от болка и грижа

и виждаше низ от отминали дни.

 

Внезапно изтръгнат от мислите тежки,

той вдигна глава уморен,

че беше дочул гласове нечовешки

да дирят духа му сломен.

 

И ето единият глас заговори

изпълнен със вино и мед,

и сладост, и волни безкрайни простори,

и блянове ярки безчет:

 

„Стани, простосмъртни, ела

във моето царство на радост и страст!

В краката ти аз ще положа света,

ще ти дам безграничната Власт.

 

Ще направя от тебе аз бог-господар

и всеки покорно ще скланя глава.

Аз за душата най-ценния дар

ще ти дам – ще ти дам свобода.

 

Едничко ще искам от теб във отплата –

в забрава обвий честността.

Дългът, доблестта, що грозят ти душата,

предай ми и твой е света!“

 

Тук внезапно намеси се вторият глас,

безпощадно студен кат железни окови,

без капка съблазън, без ласка и сласт,

занарежда той думи сурови:

 

„Ела, простосмъртни, при мене ела,

предай ми ти своите светли мечти

и тогава, помни, ще ти дам радостта

от честния труд и от морните дни.

 

Тогаз във света ще оставиш следа –

плода на своите честни ръце.

На тебе во веки безсмъртен духа

ще живее във малкото детско сърце.

 

Цената, сам виждаш, ще бъде висока –

желая аз твоите младост и плам,

но ти не наричай ме мене жестока.

Властта над смъртта е подарък голям.“

 

Тъй стаени под вехтата стряха

те мамеха младата смъртна душа,

за блянове, мъдрост и мощ ѝ шептяха,

а плахо на изток проблесна искра.

 

И ето напусна той твърдото ложе,

пристъпи сред нова зора,

с усмивка, спокоен, ръка той предложи

на двете безсмъртни тела.

 

И каза с глас силен: „Простете,

дори проклет аз да бъда во век,

не ще избера аз една, а и двете,

избирам, защото… съм просто човек!“

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Максималист звучи по-добре от егоист
  • Абе този моя "човек" си пада малко нерешителен егоист. Защо му е да избира? Иска си той всичко на куп.
  • Напомни ми малко на пиеса. Хареса ми, макар че "просто човека" би избрал, според мен

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...