София-Либератус
28 резултата
  32 
Клепачите на Ноа потрепнаха и бавно се отвориха. Къде се намираше? Какво се бе случило? За момент се почувства дезориентиран. Светлината, идваща през малкия водоупорен прозорец, го заслепи. Намираше се в леглото в собствената си каюта. Да, точно така, преди малко на палубата бе загубил съзнание. Тял ...
  32  10 
Каретата изтрополи надолу по хълма в пролетния мрак. Седнала вътре, Лорелей бе притихнала и размишляваше над бъдещето си. Изобщо не се подвоуми да напусне семейството си…, ако онези хора изобщо можеха да бъдат наречени семейство. Напротив, отпътуването ѝ носеше радост и облекчение. Каквото и да я ча ...
  54  14 
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
Лорелей не чувстваше нищо. Това беше просто сън. Кошмар! Но този път нямаше надежда да се събуди. Като в мъгла си спомняше какво се случи, след като сестра ѝ изпищя. Всъщност, имаше доста пищене, ...
  65 
Когато запъхтеният Джесъп се върна в стаята, господарят му дори не бе помръднал от леглото с глава провиснала между раменете. Момчето тихо се приближи и се поклони леко.
- Много съжалявам, милорд. Тя успя да избяга. Никога не съм смятал, че една фуста може да тича толкова бързо.
- Мери си приказките ...
  73  10 
От всички сказания на шир и длъж няма история по-известна и по-затрогваща от легендата за Звяра и Бялата лястовица. Не сте ли чували за нея? Елате насам, тогава, защото тя е на път да се разиграе пред очите ви.
***
1. Звярът от Севера
Слънцето се издигна бавно от морските дълбини, приветствано от жа ...
  71 
***
Слави потри ръце, за да възвърне кръвообращението в китките си, и цъкна с език. Алени линии се бяха отбелязали върху кожата му там, където белезниците се бяха впивали в плътта. Красота! Той временно игнорира болката в леко изкълчените си стави и хвърли бърз поглед на голата стая и двамата яки, в ...
  179  17 
  166  10 
  51 
  82 
  66 
Все тъй неусетно изнизват се дните,
животът напред си върви –
диамантът троши се, умират звездите,
изчезват наивните детски мечти.
От тях ни остава единствено спомен ...
  91 
  96 
Отправя ли взор към небето,
обсипано с дребни звезди,
тъй нещо ме жегва в сърцето
и питам : „Нима сме сами?“
Щом изгубя и сетната вяра ...
  86 
  66 
  76 
В отминали пра-стари времена,
някъде далеч накрай света,
сред горите Тилилейски,
във селенията змейски
станало веднъж така, ...
  117 
За какво ми е любов? –
Само за да ме боли!
Пак писмо със послеслов:
„Повече не ме търси!”
Като си помисля само ...
  78 
  175  13 
Колелата се въртят
и безспирно пеят, пеят.
О, кога ли ще се спрат
и кога ще онемеят?
Тяхната магична песен ...
  39 
  101 
  166  13 
Да пием и гуляем,
защото, както знаем,
животът ни е кратък
и може тъй в зачатък
слана да го попари. ...
  196  17 
  160 
Издъхна във алени пръски деня,
по небето разля се мастилно петно
и ето с убийство роди се нощта –
изчадие древно, безмилостно, зло.
Леден вятър посече тревите ...
  55 
  127 
  153  10 
  202  11 
Предложения
: ??:??