ПОЛУПРАЗНИЧНО
Петък вечер - тополите гаснат.
През прозореца свети луната.
Еднозначни сме заедно с чашата
в полупразника на самотата...
Безпричинно забързана събота
календарно подбрала е датата.
Полупразнично дреме разсъдъкът.
Махмурлукът е сляп и прегракнал.
Мързеливо подрънква стрелките си
стар часовник и стреля в небето.
Полупразнични птици отлитат,
там, където щастливите шепнат.
Пасажерите с пълните чаши
за последния влак на надеждата
полупразнично вдигат наздравица.
Полунощ е. Приспивам утехата...
През съня ми пробягват задъхани
от повтаряне - опитомени
полукошмари във полупросъница,
неутолили жаждата за нежност.
Полусън, полунощ, полупразник.
Полутонове полуизпети.
Спи чашата празна, а аз
съм будна на прага на делника...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
