Помен
ПОМЕН
Бавно вървя през тъмното.
Тихо стъпвам, нощта да не събудя.
Полека се изкачвам по хълма.
Разпръсквам щурците учудени.
Откъсвам макове и метличини
и на пръстта ги полагам.
После до кръста ти коленича...
Тази нощ и сълзите дори не помагат!
Мина времето... а твоето малко момиче
все още се учи без тебе да живее.
Спъва се, пада, но се изправя
и продължава отново... за да оцелее.
И все пита къде си, с кого си,
мислиш ли си понякога за нея?
Странни и... страшни въпроси!
Почти ме карат да онемея!
Изправям се пак. На небето
звездите-очи вместо мен се прощават.
Поемам обратно към... светлото...
и всяка стъпка към тебе ме приближава.
Бавно вървя през тъмното.
Тихо стъпвам, нощта да не събудя.
Полека се изкачвам по хълма.
Разпръсквам щурците учудени.
Откъсвам макове и метличини
и на пръстта ги полагам.
После до кръста ти коленича...
Тази нощ и сълзите дори не помагат!
Мина времето... а твоето малко момиче
все още се учи без тебе да живее.
Спъва се, пада, но се изправя
и продължава отново... за да оцелее.
И все пита къде си, с кого си,
мислиш ли си понякога за нея?
Странни и... страшни въпроси!
Почти ме карат да онемея!
Изправям се пак. На небето
звездите-очи вместо мен се прощават.
Поемам обратно към... светлото...
и всяка стъпка към тебе ме приближава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
