6.01.2010 г., 21:38

Помен

879 1 0

Днес е тъжен, тъмен ден.

Черни го смъртта.

Светът е много променен -

няма я една душа.

 

Тежък е този час,

сърца се пълнят с жал,

плаче ни се, а във нас

сякаш е забит кинжал.

 

Странно е - той вчера беше жив

и спокойно ни говореше...

а днес животът променлив

го отведе в гробище.

 

Ще се примирим -

така решила е съдбата,

и ще го дарим

на отвъдното и на земята.

 

                                     април 2003 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Велков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...