Jan 6, 2010, 9:38 PM

Помен

  Poetry » Other
877 1 0

Днес е тъжен, тъмен ден.

Черни го смъртта.

Светът е много променен -

няма я една душа.

 

Тежък е този час,

сърца се пълнят с жал,

плаче ни се, а във нас

сякаш е забит кинжал.

 

Странно е - той вчера беше жив

и спокойно ни говореше...

а днес животът променлив

го отведе в гробище.

 

Ще се примирим -

така решила е съдбата,

и ще го дарим

на отвъдното и на земята.

 

                                     април 2003 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янко Велков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....