Помнете ме така – любима...
Забравила съм как се плаче.
Сърцето с разума спорѝ.
Консенсус – никакъв, обаче
и тъй откарват до зори.
Дори не зная как се лъже,
да зная леко би било.
А ангелът – ни крив, ни длъжен,
летял би и с едно крило.
А аз... Е, луда, като луда,
обичам. Като две и две.
Е просто... Нека ме прокудят.
Дом нямам, нито синове.
Та те да продължат рода ми,
след мене – песни и слова.
Обичам. Толкова. Без драми.
Не ми отнемайте това
и малкото, което имам,
пари и вещи не пестих...
Помнете ме така – любима...
Макар и само в тъжен стих.
https://youtu.be/2Nbjo2blTSk?si=3vm1dUsvoMiHpTJL
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
