Помниш ли?
,,Омразата създава независимост,
а любовта заробва.''
Г. Константинов
Помниш ли,
когато се обичахме,
онази призрачна и бяла тишина
и онзи лепкав сняг посипал,
като окови нашите крака,
как мислихме, че празник е неделята,
че всъщност, свободата не горчи....
Помниш ли,
как влачихме веригите,
блестящи с инкрустирано сребро,
как нежно вятърът със нас флиртуваше,
като във приказка от Шарл Перо
и как след серенада под прозореца,
звездите ни намигаха... Защо?
Помниш ли,
пришивахме си залези
по клоните на мартенски дръвчета,
восъчни, свещите от макове алени
превръщаха се мигом във букети,
как се стапяше в бездушното докосване
угасващия пламък на ръцете...
Помниш ли,
когато се покланяхме
на сцената пред чуждите аплаузи,
въпросите които не задавахме
и крясъцете глухи на сърцата ни,
а с питата омесена от двама ни,
нахранихме бездомните ,,приятели''...
Помниш ли,
когато се разделяхме
Слънцето бе спряло да пече...
По тебе кацаха среднощни пеперуди,
по мене гарвани с избодени очи...
Ти вече имаш свойта независимост,
а аз веригата, която ме държи...
Мълчанието ни роди съмнения,
а вярата ни... ,,Бог да я прости''!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
