Помниш ли
Ти помниш ли онази синева,
дълбоко претопена във сълзите.
Мастилено преливаща в нощта,
наситена до пясъчно в следите...
Ти помниш ли загадъчния кей,
с топлите, упойващи прегръдки.
Ухания... във вихрен апогей,
примесени със тихите въздишки.
И вятърът, усмихнат глашатай,
припяващ със акорда на сърцата.
Докосвайки в съзвучие брега,
раздиплена постеля за телата...
Ти помниш ли онази синева,
когато видиш чайка в небосвода.
Закърмена с безбрежна свобода,
която само птичи полет носи...
А помниш ли дъха на морска сол,
просмукал се в разпуканите устни.
И топлия отенък слънчев сноп,
разливащ се по ирисите пъстри...
... Запомни ли очите в онзи миг,
когато там се раждаха вселени...
Проникващи в душевния светлик,
отвъд разумни, неми безпредели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
