Samadhi (Гюлсер Мазлум)
244 642
24.07.2015 г., 21:33 ч.  

Помниш ли? 

  Поезия » Друга
485 0 2

 

Трудно ми бе,

но опазих белотата ти,

моя бедна душа.

За „Бинго“ и „Ариел“

сега не се тревожа.

Лекета по тебе няма.

Така е, нали?

Не греша?

 

Не крадох.

Не лъгах.

Не мамих.

Не грабих.

Не убивах надежди

с отровни стрели.

Помниш ли?

Бях ти забранила

да бленуваш,

че ти си оста,

около която

земята се върти.

И ти …беше ми се

нацупила дори.

 

Признах ти своя тайна.

И тя - нашата малка

тайна ни сдобри.

Ти знаеше.

Знаех и аз -

в нечие сърце

също роса роси

Знаеше…

Нейде тупти

сърце на човек,

който не къса

и не мачка

розите с бодли.

 

Благодаря ти,

Господи!

В този миг се моля ...

за другите.

Нека по калдъръмите

на ничия душа

тъгата вехта

и мракът зловещ

да не се тътрят  

с окалени чепици.

 

 

Г. Мазлум

24.07.2015

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Написала си чудесно стихотворение, Гюлсер!
    Достатъчна е само молитвата ти предназначена за другите, за да те направи щастлива!Бог да те благослови!
Предложения
: ??:??