Помниш ли?
Трудно ми бе,
но опазих белотата ти,
моя бедна душа.
За „Бинго“ и „Ариел“
сега не се тревожа.
Лекета по тебе няма.
Така е, нали?
Не греша?
Не крадох.
Не лъгах.
Не мамих.
Не грабих.
Не убивах надежди
с отровни стрели.
Помниш ли?
Бях ти забранила
да бленуваш,
че ти си оста,
около която
земята се върти.
И ти …беше ми се
нацупила дори.
Признах ти своя тайна.
И тя - нашата малка
тайна ни сдобри.
Ти знаеше.
Знаех и аз -
в нечие сърце
също роса роси
Знаеше…
Нейде тупти
сърце на човек,
който не къса
и не мачка
розите с бодли.
Благодаря ти,
Господи!
В този миг се моля ...
за другите.
Нека по калдъръмите
на ничия душа
тъгата вехта
и мракът зловещ
да не се тътрят
с окалени чепици.
Г. Мазлум
24.07.2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
