Помниш ли когато
В стаята със светлите прозорци
Ме събуждаше деня
И морето чакаше да го запомня
Когато стъпките по пясъка
Създаваха си вечност
И небето не залязваше
Защото съм се чувствал изморен
Помниш ли когато
Пътят към дома не пречеше
И чайките със виковете си
Говореха и пееха
Когато в задния си джоб
Сгънатите жълти листи
Четяха драскана поезия
Която сякаш беше истинска
Помниш ли когато
Те обичах
21.11.2008
© Десислав Илиев Всички права запазени