Помниш ли когато
В стаята със светлите прозорци
Ме събуждаше деня
И морето чакаше да го запомня
Когато стъпките по пясъка
Създаваха си вечност
И небето не залязваше
Защото съм се чувствал изморен
Помниш ли когато
Пътят към дома не пречеше
И чайките със виковете си
Говореха и пееха
Когато в задния си джоб
Сгънатите жълти листи
Четяха драскана поезия
Която сякаш беше истинска
Помниш ли когато
Те обичах
21.11.2008
© Десислав Илиев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
