Помня аз онзи летен ден, 

който стори ми се така студен. 

Целувах нежно твоето лице, 

а ти не смееше да погледнеш топлия шоколад в очите ми. 

Попитах те "Както ти има", 

но тогава ти не искаше да кажеш нищо... 

Между нас имаше една тишина... 

Аз така исках да виждам твоите очи и така ти се радвах. 

Разтапяше ти моето сърце 

и галеше го с нежните си, но грапави ръце... 

"Не искам да развалям радостта ти... 

И какво, след миг развали не радостта ми... а душата ми рани... 

Съсипа всичко.... Помня болката и сълзите, 

които капеха непослушни по моето лице... 

Боли ме, че не си до мен... 

Боли ме, че изтри с гумичка една от моето сърце красотата, 

светлината и вярата в любовта. 

Лъгал си ме! Всичко било е една химера!