5.12.2012 г., 11:01

Помня те

1.6K 0 12

 

---

 

Аз помня — дългопръстно ме обхождаше,
превръщаше ме в грях, зърна и мляко.
Заравях в плодородната ти кожа
забравата за нещо... или някой.


Аз помня щедростта на твойте устни —
вкусът им бе на ягоди и вино,
а вярата пристигаше все късно —
безверни я захвърляхме в камината.

Бедрата ти със мъжкия си устрем
играеха под мен на сътворение,
разтърсваха преливните ми устия,
заспиваха до моите допрени...

И помня, по очите ти се пръскаха
хиляда приютяващи ме нощи —
реално-невъзможни, синьо-дръзки...
Аз помня те!
Ти помниш ли ме още?

---

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...