Помня те
---
Аз помня — дългопръстно ме обхождаше,
превръщаше ме в грях, зърна и мляко.
Заравях в плодородната ти кожа
забравата за нещо... или някой.
Аз помня щедростта на твойте устни —
вкусът им бе на ягоди и вино,
а вярата пристигаше все късно —
безверни я захвърляхме в камината.
Бедрата ти със мъжкия си устрем
играеха под мен на сътворение,
разтърсваха преливните ми устия,
заспиваха до моите допрени...
И помня, по очите ти се пръскаха
хиляда приютяващи ме нощи —
реално-невъзможни, синьо-дръзки...
Аз помня те!
Ти помниш ли ме още?
---
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
