6.12.2014 г., 19:44

Помня те...

811 0 2

Понякога ми липсваш...

Сещам се за теб,

когато не трябва да те помня.

Проигравам сценарии.

Прожектирам минало.

Още помня

как миришеш.

По-скоро помня

как миришеше 

на нас двамата...

Вкъщи,

в коридора,

в спалнята на терасата,

в срутената ми къща, 

на други „ селски места“...

Помня те властна, 

намерила се отгоре,

и благо замираща 

долу...

Помня те искаща, 

недаваща твоето, 

предаваща се,

неможеща...

Помня те, моя...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камен Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...