Помня те...
Понякога ми липсваш...
Сещам се за теб,
когато не трябва да те помня.
Проигравам сценарии.
Прожектирам минало.
Още помня
как миришеш.
По-скоро помня
как миришеше
на нас двамата...
Вкъщи,
в коридора,
в спалнята на терасата,
в срутената ми къща,
на други „ селски места“...
Помня те властна,
намерила се отгоре,
и благо замираща
долу...
Помня те искаща,
недаваща твоето,
предаваща се,
неможеща...
Помня те, моя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камен Каменов Всички права запазени