Помня те такава - усмихната и все добра.
Защо Господ такава присъда ти избра?
Да напуснеш любим човек!
Да напуснеш нашия век!
Сега си там и гледаш ни, аз знам!
Гледаш като малък ангел, скрил се в облаците, а ние изпод покривите гледаме нагоре. Към теб... Към необятното.
Майка ти стой до теб и сигурно те тя прегръща. Защо не може времето да се връща?
Да се върнеш пак при нас и да те спрем да не тръгваш ти в онзи плашещ час.
Ах, да можех времето да върна! Телефонът да не звънне с ужасяващата новина, след която следва тишина!
Тишина, в която не мога да повярвам, че те няма!
Тишина, в която слънцето застива и потъвам в тъмна яма!
На тишина обрече те небето. Защо реши да бъде толкова нелеко?
Нима така е редно? Ти горе, ние тук, долу.
Млади сме, пълни със живот, очаквайки необятното от него?
Защо това съдбата ти отне? Защо добрите хора взе?
Липсваш ни и факт са сълзите, липсваш ни и мрак е в душите!
© Ивелина Господинова Всички права запазени