3.09.2010 г., 20:31  

Помня те такава! Посветено на Маги!!!

910 0 0

Помня те такава - усмихната и все добра.
Защо Господ такава присъда ти избра?
Да напуснеш любим човек!
Да напуснеш нашия век!
Сега си там и гледаш ни, аз знам!
Гледаш като малък ангел, скрил се в облаците, а ние изпод покривите гледаме нагоре. Към теб... Към необятното.
Майка ти стой до теб и сигурно те тя прегръща. Защо не може времето да се връща?
Да се върнеш пак при нас и да те спрем да не тръгваш ти в онзи плашещ час.
Ах, да можех времето да върна! Телефонът да не звънне с ужасяващата новина, след която следва тишина!
Тишина, в която не мога да повярвам, че те няма!
Тишина, в която слънцето застива и потъвам в тъмна яма!
На тишина обрече те небето. Защо реши да бъде толкова нелеко?
Нима така е редно? Ти горе, ние тук, долу.
Млади сме, пълни със живот, очаквайки необятното от него?
Защо това съдбата ти отне? Защо добрите хора взе?
Липсваш ни и факт са сълзите, липсваш ни и мрак е в душите!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...