17.02.2009 г., 8:56

Помоли се

932 0 17
Помоли се на Господа -
на Голямата тишина,
затова, че сърцето ти още е живо.
И дай на молитвите си имена -
Дете, Лято, Нива...

Помоли се на Господа като всичко,
което видяха очите ти.
Дума по дума, сричка по сричка
в пространството се разплискай.

Като път се моли, понесъл
хълмовете, небето.
Като облачето - завеса,
зад която ще ги пренесете.

Помоли се на Господа като река,
която в морето се влива.
Помоли му се като искра,
от огъня, който изстива.

Помоли се, човече, просто така,
затова, че молитвата е красива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много хубаво
  • изречените думи в молитва Бог ги чува...
    помолих се и аз.
  • Благодаря за стиха, Райсън!
    Едно простичко, благодаря за слънцето, за светлината, за дребните неща в живота. И едно- прости. Колко малко е нужно в забързаното ежедневие. Загърбваме дребните неща, а се кланим на лукстро, на неон...
    Една молитва за дъжд, за пясък под стъпките ни... за поредния ден... за полета на мисълта ни.За незначителните на пръв поглед неща.
    И ще пребъдем!!!
  • Краят на стихчето е малко... спорен.
    Молитвата е в голяма степен безсилие на човека.
    Не съм от най-вярващите, но все по-близо съм до безсилието.
    Тогава - какво ми остава?
    Да смесвам молитви и стихчета)))
    Благодаря на всички за разбирането!
    Бъдете!
  • Май съм забравила как се прави... прекалено много невяра ми се събра!
    Предполагам, че трябва да опитам. Хубав стих!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...