Feb 17, 2009, 8:56 AM

Помоли се

  Poetry » Other
929 0 17
Помоли се на Господа -
на Голямата тишина,
затова, че сърцето ти още е живо.
И дай на молитвите си имена -
Дете, Лято, Нива...

Помоли се на Господа като всичко,
което видяха очите ти.
Дума по дума, сричка по сричка
в пространството се разплискай.

Като път се моли, понесъл
хълмовете, небето.
Като облачето - завеса,
зад която ще ги пренесете.

Помоли се на Господа като река,
която в морето се влива.
Помоли му се като искра,
от огъня, който изстива.

Помоли се, човече, просто така,
затова, че молитвата е красива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • много хубаво
  • изречените думи в молитва Бог ги чува...
    помолих се и аз.
  • Благодаря за стиха, Райсън!
    Едно простичко, благодаря за слънцето, за светлината, за дребните неща в живота. И едно- прости. Колко малко е нужно в забързаното ежедневие. Загърбваме дребните неща, а се кланим на лукстро, на неон...
    Една молитва за дъжд, за пясък под стъпките ни... за поредния ден... за полета на мисълта ни.За незначителните на пръв поглед неща.
    И ще пребъдем!!!
  • Краят на стихчето е малко... спорен.
    Молитвата е в голяма степен безсилие на човека.
    Не съм от най-вярващите, но все по-близо съм до безсилието.
    Тогава - какво ми остава?
    Да смесвам молитви и стихчета)))
    Благодаря на всички за разбирането!
    Бъдете!
  • Май съм забравила как се прави... прекалено много невяра ми се събра!
    Предполагам, че трябва да опитам. Хубав стих!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...