21.01.2009 г., 21:24

Поне за миг

1K 0 2

Поне за миг

 

 

Ти казваш, че всичко между нас е история.

Изгубих те, ти вече не си моя.

И щом ме молиш да си тръгна,

позволи ми поне за последно да те зърна.

 

Нека за последно видя твоите очи.

Нека се порадвам на усмивката ти.

За последно ме целуни.

Само за миг сърцето ми стопли!

 

Ще ми липсваш вечно ти.

Ще изплача хиляди сълзи.

Ще се лутам без път и без посока.

Ще изгубя смисъла на живота.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...