2.05.2020 г., 20:23

Поне за миг

921 1 1

Поне за миг

 

Понякога при мен ще идваш ти.

Ще палнеш свещ и ще заплачеш, зная!

Недей! Не искам повече сълзи!

Щастлив съм тук където съм, в безкрая!

 

Дали си ти щастлива аз не знам!

Дано да си! Това ти го желая!

Аз както с теб сега и тук съм сам.

А мислех, че със мен ще си до края!

 

Уви! Съдбата туй не пожела.

Бях готов и си платих цената!

Ти не бе готова за това,,

и за теб е чужда самотата!

 

Ако решиш да дойдеш някой ден

дори и свещ не искам да ми палиш!

Ще съм щастлив защото пак си с мен!

И малко обич ти да ми оставиш!

 

02.05.2020 г.

 

13ч.14м.

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...