2 мая 2020 г., 20:23

Поне за миг

920 1 1

Поне за миг

 

Понякога при мен ще идваш ти.

Ще палнеш свещ и ще заплачеш, зная!

Недей! Не искам повече сълзи!

Щастлив съм тук където съм, в безкрая!

 

Дали си ти щастлива аз не знам!

Дано да си! Това ти го желая!

Аз както с теб сега и тук съм сам.

А мислех, че със мен ще си до края!

 

Уви! Съдбата туй не пожела.

Бях готов и си платих цената!

Ти не бе готова за това,,

и за теб е чужда самотата!

 

Ако решиш да дойдеш някой ден

дори и свещ не искам да ми палиш!

Ще съм щастлив защото пак си с мен!

И малко обич ти да ми оставиш!

 

02.05.2020 г.

 

13ч.14м.

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...