May 2, 2020, 8:23 PM

Поне за миг

  Poetry » Civic
925 1 1

Поне за миг

 

Понякога при мен ще идваш ти.

Ще палнеш свещ и ще заплачеш, зная!

Недей! Не искам повече сълзи!

Щастлив съм тук където съм, в безкрая!

 

Дали си ти щастлива аз не знам!

Дано да си! Това ти го желая!

Аз както с теб сега и тук съм сам.

А мислех, че със мен ще си до края!

 

Уви! Съдбата туй не пожела.

Бях готов и си платих цената!

Ти не бе готова за това,,

и за теб е чужда самотата!

 

Ако решиш да дойдеш някой ден

дори и свещ не искам да ми палиш!

Ще съм щастлив защото пак си с мен!

И малко обич ти да ми оставиш!

 

02.05.2020 г.

 

13ч.14м.

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...