Melancholy1 (Надежда)
3 114
9.08.2012 г., 14:00 ч.

Понякога 

  Поезия
1362 0 11

 

ПОНЯКОГА

                        

Понякога потъвам в самота

и всичко в мен усещам, че е чуждо -

не искам да е ден, другар ми е нощта

и нищичко дори за миг не ми е нужно.

Понякога съм цяла в светлина -

отива ми усмивка на лицето.

Тогава чувствам се като жена

и искам да живея, казва ми сърцето.

Понякога съм като капчица вода

и търся ручей, с който да се слея,

а после да попия вдън земя -

какъв е смисълът да оцелея?

 

...

 

Със себе си съм вечно като на война -

ту губеща съм, ту пък победител.

На моето понякога поклон дължа -

то моята звезда е, мой пътеводител!

 

                               

                                

© Надежда Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Присъединявам се към коментарите дотук, поздрав!
  • ...!
  • Поздрав, Надя !!!
  • Колко добре трябва да познаваш себе си за да напишеш този силен стих, да опишеш така добре противоречията , вътрешната борба , емоциите си.Браво зарадваме продължавай смело напред
  • Много, много, много хубаво!
  • Благодаря на всички, които отделиха време и коментираха на моята страничка! Желая ви прохладен следобед и прекрасен уикенд!
  • Браво!Прекрасен стих.Невероятно близко до себе си го почувствах!!
  • Много е хубаво! Успех!
  • Много ми хареса...Сякаш написано на един дъх,но изразяващо,и то прекрасно, цяла сива вечност! Поздрави!
  • Здравей, Надежда! Добре дошла! Започваш силно. Поздрави!
Предложения
: ??:??