Понякога
ПОНЯКОГА
Понякога потъвам в самота
и всичко в мен усещам, че е чуждо -
не искам да е ден, другар ми е нощта
и нищичко дори за миг не ми е нужно.
Понякога съм цяла в светлина -
отива ми усмивка на лицето.
Тогава чувствам се като жена
и искам да живея, казва ми сърцето.
Понякога съм като капчица вода
и търся ручей, с който да се слея,
а после да попия вдън земя -
какъв е смисълът да оцелея?
...
Със себе си съм вечно като на война -
ту губеща съм, ту пък победител.
На моето понякога поклон дължа -
то моята звезда е, мой пътеводител!
© Надежда All rights reserved.
