Rosen-Rosen (Росен Гъдев)
89 300
6.04.2013 г., 12:32 ч.

Понякога 

  Поезия » Друга
836 0 9

ПОНЯКОГА

 

Понякога, приседнал край брега,

се вглеждам във водите на реката

и в тях откривам своята тъга,

копнежите, мечтите, суетата...

 

В мълчание долавям онова,

с което птици въздуха огласят,

а огънчето светло, след това,

водите надалече да отнасят.

 

Но тук съм по-добър и по-щастлив,

усещам се полезен и свободен.

Сърцето ми тактува си мотив –

дори и в робство – никога поробен!

 

Нали дъбът във жълъдчето спи,

а птицата – спотайва се в яйцето,

преди да се отправи да лети

сред сините простори на небето...

 

Художник, музикант, че и поет –

това проникновение желая –

да бъда тих, невидим архитект

във дружното строителство на рая.

 

Опитвам се да слея със света

душата си, за обич закопняла.

Успехът ли – той първо е мечта,

преплетена красиво с идеала.

    

© Росен Гъдев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??