Понякога
ПОНЯКОГА
Понякога, приседнал край брега,
се вглеждам във водите на реката
и в тях откривам своята тъга,
копнежите, мечтите, суетата...
В мълчание долавям онова,
с което птици въздуха огласят,
а огънчето светло, след това,
водите надалече да отнасят.
Но тук съм по-добър и по-щастлив,
усещам се полезен и свободен.
Сърцето ми тактува си мотив –
дори и в робство – никога поробен!
Нали дъбът във жълъдчето спи,
а птицата – спотайва се в яйцето,
преди да се отправи да лети
сред сините простори на небето...
Художник, музикант, че и поет –
това проникновение желая –
да бъда тих, невидим архитект
във дружното строителство на рая.
Опитвам се да слея със света
душата си, за обич закопняла.
Успехът ли – той първо е мечта,
преплетена красиво с идеала.
© Росен Гъдев All rights reserved.
