Понякога
Понякога, оплетени в паяжината на ежедневието,
ние забравяме нашите цели.
Понякога, очукани от ударите на живота,
се носим безропотно по течението на времето.
Понякога, заслепени от гняв и гордост,
изричаме незаслужено тежки думи.
Понякога, изпълнени с огромно безразличие,
отминаваме спокойно чуждата болка.
Понякога, загубили незнайно как най-ценното,
се връщаме с бавни стъпки по изминатия вече път.
Понякога, увлечени от трескавия ритъм на живота,
забравяме за съществуването на душата.
Понякога...
Не се ли случва твърде често?
ние забравяме нашите цели.
Понякога, очукани от ударите на живота,
се носим безропотно по течението на времето.
Понякога, заслепени от гняв и гордост,
изричаме незаслужено тежки думи.
Понякога, изпълнени с огромно безразличие,
отминаваме спокойно чуждата болка.
Понякога, загубили незнайно как най-ценното,
се връщаме с бавни стъпки по изминатия вече път.
Понякога, увлечени от трескавия ритъм на живота,
забравяме за съществуването на душата.
Понякога...
Не се ли случва твърде често?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любка Славова Всички права запазени
По всичко личи, че влагаш много от себе си в стиховете, продължавай! Тук ще ти хареса, има какво да научиш и на какво да научиш другите. Много вдъхновения и усмивки ти пожелавам 
