Понякога, оплетени в паяжината на ежедневието,
ние забравяме нашите цели.
Понякога, очукани от ударите на живота,
се носим безропотно по течението на времето.
Понякога, заслепени от гняв и гордост,
изричаме незаслужено тежки думи.
Понякога, изпълнени с огромно безразличие,
отминаваме спокойно чуждата болка.
Понякога, загубили незнайно как най-ценното,
се връщаме с бавни стъпки по изминатия вече път.
Понякога, увлечени от трескавия ритъм на живота,
забравяме за съществуването на душата. ...